Лепене на плочки

Преди да се започне със същинската работа, е важно повърхността, на която ще се лепи, да бъде щателно почистена от всякакви остатъчни отпадъци или стари плочки. Освен това е задължително да бъде напълно суха и максимално добре изравнена. При наличие на неравни участъци, които биха усложнили процеса на работа, трябва да се положи специална изравняваща смес, а след нейното пълно изсъхване, да се сложи грунд, ако основата е от циментова замазка, бетон или твърде гладки повърхности, за да се постигне по-добро слепване.

Втората фаза се обуславя с приготвянето на лепилото, за да бъде то подходящо за работа. Много е важно правилно да се подбере лепилото спрямо плочките, които ще бъдат залепени. Сухата смес се разбърква с вода в определено от производителя съотношение, посредством бормашина. След това се оставя настрана, за да отпочине или узрее, последвано от повторно разбъркване на сместа. От особено значение е да се работи експедитивно, за да не започне да засъхва лепилото преди да бъде нанесено, защото, при втвърдяване, се работи по-трудно със сместа.

Диагоналното и паралелното редене на плочки са най-често срещаните варианти за монтаж. Има обаче специфични видове плочки, върху опаковката на които е указан точен метод за залепяне за постигане на желания резултат. Пробвайте "на сухо" с няколко плочки различни начини за подредба. Работата трябва да се осъществява от средата - към края на стената или пода, върху който се осъществява залепването, за да се намали до минимум рязането на плочки, а изрязаните такива, да бъдат залепени в краищата на повърхността, за да бъдат по-малко забележими.

Пристъпваме към същинската част от процеса. От изключително значение е да се нанася лепилото поетапно на неголеми участъци, за да има време да бъде обработено преди сместа да стегне. Работата се започва от най-вътрешната част на стаята като лепилото се нанася на основата, на която ще се лепи, посредством маламашка, позиционирана под определен ъгъл, за равномерно нанасяне. Необходимо е да се вземе предвид размерът на плочките, за да се използва подходяща маламашка. След това плочката се залепва и се притиска с леко усукващо ръката движение.

С помощта на дистанционерите се определя големината на фугите, които ще се слагат. Използваните дистанционери задължително следва да отговарят на изискванията на производителя на избраните плочки. Има много видове дистанционери, в зависимост дали плочките биват залепвани на пода, или на стените, какво е помещението, в което се лепят, както и дали са мало или голямоформатни плочки. Дистанционерите осигуряват пространство за фугите и свеждат до минимум движенията на плочките на пода.

Финалната фаза от ремонта се изразява в полагането на фугите и последващото почистване на плочките от остатъчната фугираща смес. Когато лепилото за плочки е абсолютно изсъхнало, се махат дистанционерите и се започва с нанасянето на фугите. Тяхното полагане може да с маламашка за фугиране, специална шпакла или гъба. Фугиращата смес трябва предварително да бъде съобразена с вида плочки, както и с оставените от дистанционерите пространства. След пълно изсъхване, трябва да се премахне остатъчният материал с помощта на специални за препарати.